Житейските правила на Мадона!

Елвис е кралят, а аз съм кралицата. Не ви ли казах, че рожденият ми ден съвпада с годишнина от неговата смърт?
Парите нямат особено значение за мен. Колкото повече пари имаш, толкова повече стават проблемите ти. А славата е като наркотик. Тя запълва празнотата вътре в теб.
Няма да бъда щастлива, докато не се сравня по известност с Бога.
Външността лъже. Като дете бях прилежна ученичка, не се карах с баща си, не вземах наркотици и не бягах от часовете. А после, на трийсет години, бях като отвързана.
На какво ме е научил животът? Да отстъпвам. Това не значи, че трябва да проявявам слабост. Просто разбрах, че можеш да потискаш хората и да ги тероризираш, но можеш да постигаш своето и с по-изтънчени средства.
Усвоих и още един урок: в никакъв случай не бива да казваш на пресата, че аржентинският президент се е заглеждал по презрамката на сутиена ти. Особено ако искаш да се върнеш в Аржентина.
Все още не мога да търпя така наречения правилен живот. Ако очакват нещо от мен, точно това не искам да правя.
В детството си вярвах пламенно в Бога, както става с децата. И Исус беше нещо като кинозвезда, моят главен кумир. Сега църквата стана прибежище за мен, тя ми вдъхва чувство за единение с хората. Може да не съм съгласна с нейните догми и доктрини и въпреки това участвам в църковните обреди.
Какво е за мен загубата на девствеността? Гледах на това като на един от начините да направя кариера.
В очите на повечето хора майчинството ме направи много по-приемлива и по-достойна за уважение. Така да се каже, по-удобна за употреба. От друга страна, не мисля, че раждането на бебе ме е лишило от сексуалност. Та нали Сюзън Сарандън и Мишел Пфайфър все още са сексуални. Ако ти си сексуална, значи си сексуална, независимо дали нямаш деца или вече имаш пет.
По-добре да преживееш една година като тигър, отколкото сто като овца.
Беше ми трудно да разбера баща си, докато самата аз нямах деца.
В Холивуд има малко хора, които четат книги не за да правят филми по тях. Донякъде затова се преместих в Англия. Не искам да се сърдя на Америка, но наистина смятам, че англичаните са по-умни. Освен това в Лондон ми е някак по-спокойно. Живея на Марбъл Арч, тук е пълно с арабки с паранджи. Никой не ми обръща и най-малко внимание.
Страхът ми пред нещо обикновено означава, че трябва да го направя.
Зад външната общителност на екстровертите често се крие стеснителност. Такива неща стават с мъжете: изглежда като истински герой, а вътрешно е неуверен в себе си. Това прилича на упражнение, което трябва да изпълняваш, ако искаш да се промениш.
Аз съм истински работохолик и не си представям да съм без работа. Разбира се, имам намерение да се променям, да израствам и да се интересувам от различни неща. Само да не остана в бездействие!
В душата си съм онова момиче, което някога продаваше понички в кафето. Същото, което изгониха от работа, защото изведнъж му хрумна да залее всички посетители със сладко – плънката на същите тези понички.
Как бих могла да стана друга с такова име – Мадона. От мен можеше да излезе или монахиня, или това, което излезе. Нямаше други варианти.