Вече говорихме за нагалсата – въпросната нашата предубеденост и предварително изградена представа за есенцията на заобикалящия ни свят. Сега е ред да обърнем внимание на нещо подобно като смисъл, но вероятно най-ключовото в една житейска идеология, а именно перспективата. Има два типа възприятия: физическите, а именно тези, които ние „поглъщаме“ с петте си сетива. Осезание, допир, слух, зрение и вкус – с тяхната помощ, ние свободно взаимодействаме физически със света около нас. Другия тип възприятие, който е и квинтесенцията на тази статия е перспективата.
За начало ще ви разкажа една кратка притча от будистката философия, използвана от Буда, за да покаже пред простолюдието проповедите си по-лесно и нагледно. Човек бил преследван от огромен тигър в джунглата. Тичал известно време, докато пред него не се появила пропаст – тъй като нямало какво да губи, скочил и се хванал за едно дърво, позиционирано близо до ръба. Започнал да слиза уверено, но долу се появил друг тигър. За капак, две мишки започнали да гризат дървото, на което се бил хванал нашият герой. В последните си мигове, той съзрял чепка узряло, червено грозде, висящо от скалата. Протегнал се, уловил едно зрънце от безценния плод, а след като го вкусил, възкликнал: „Какво хубаво грозде!“. Тази притча може да ви се струва футуристична – едва ли някой модерен човек въобще би се сетил да погледне към гроздето, а би предпочел да оплаква съдбата си в една такава безиходна ситуация, лишена от възражения. Това е така, защото модерният човек няма навика да гледа към положителния аспект от битието си, а е съсредоточен върху неволите и премеждията, които се случват предимно на него – следователно, животът е гаден. Склоността ни да се оплакваме от всяко нещо и да страдаме заради очевидн глупости ни пречи да живеем щастливо и спокойно. Героят от притчата можеше да заплаче и да започне да си задава неадекватни въпроси от екзистенциален произход, с характер „Защо аз?“ Но неговата ситуация е със сигурен статут – остават му броени мигове преди да падне в лапите на тигъра и той не може да промени този факт. Тук идва и тънкият момент – той прави това, което може, а именно да се наслади на чепката грозде, която му се предлага в този момент. Това е поантата на цялата работа с перспективата – да погледнем на дадена ситуация под най-добрия ъгъл, този, който ще ни донесе светлина, дори в момент на съсипващ мрак.
Естествено, изисква се много силна воля, за да се постигне подобен мироглед, но вероятно тя ще ви спаси от безброй ненужни страдания. На изток това са го разбрали отдавна, тъй като то е жизненоважно за един пълноценен живот, лишен от излишни тревоги и тръшкания. Замислете се колко ценна енергия хвърляте в параноичност, преобмисляне и нервност. Много нали? Повечето хора не спират да обмислят ситуацията пред която са изправени, а безстрашно се хвърлят в цялата и същност, и започва процес на самопричнинено мъчение. Спрете. Помислете. Та това е само един проблем, който на фона на един цял живот, изглежда нищожен. Сетете се за обречения младеж от притчата – той би извлякъл най-доброто от ситуацията, в каквато и позиция да е поставен, просто защото не си губи времето в излишни мъки.
Всичко възниква в ума ни. Светът, както го виждаме, е плод на собствения ни ум и е абсолютно различен за всички. Именно начина по който гледаме на него, определя това какво ни се случва и това как ни се случва. Дали е неприятно и нечестно, или просто приятно, част от нещата, които не пожем да променим – а колкото и да ни се иска да го направим, толкова по-задълбаваме в момента, което води до страдание. Ще дам един личен пример от скорошно събитие. Случката се развива във влак, където аз пътувам с една симпатична дама. По-късно разбрах, че тя е изключително умопомрачена от живота, просто защото не знеа как да го живее. Въпреки очевидната си ерудираност и зрялата възраст, за цялото пътуване, тя реши да си позволи да изпадне в нервна криза. От тези, от които получаваш рак, или някой пристъп. Зад нас седяха двойка младежи, и двамата болни от грип – следователно кашлящи. За нея това беше недопустимо - тя лесно позволи да се изнерви от това, тъй като правеше забележки и влезе в пряк конфликт с тях. Прие го като крайно обидно и позволи една контролируема емоция да я обземе.Тя ще разказва след това за нея с очевидно негодувание и възмущение, защото така е по-лесно. Да позволиш ситуацията да поеме контрол върху преценката ти и състоянието ти е най-грубата, и същевременно най-допускана грешка при хората. Контрастта ще отбележа със собствената си гледна точка – преместването ми на друга седалка и фокусирането върху други неща реши един маловажен проблем. Не можем да променяме обстоятелствата около нас – можем само да променим начина, по който се напасваме с тях, както и какво внимание им отделяме. Един проблем става такъв, само според нашето решение.
