Стив Бушеми
53 години, актьор, режисьор, Ню Йорк
Хайде като начало да си изясним положението с моята фамилия. По принцип аз казвам Бусеми, но правилното й италианско произношение е Бушеми. Наистина, за да разбера това, ми се наложи да летя до Сицилия.
От всичките статии за мен, които съм чел някога, най-много ми харесва тази, в която ме наричат кинематографичен еквивалент на спама. Не знам какво са имали предвид, но звучи страхотно.
Струва ми се, че най-много приличам на дърво.
Харесват ми хората, раздирани отвътре. Но не от страсти, а от борба. Харесват ми онези хора, на които им е неуютно в обществото, които се чувстват като чужденци. Такива хора искам да виждам в сценариите, които ми пробутват. Защото самият аз съм такъв.
Всеки път, когато ми предлагат нов сценарий, веднага поглеждам края, за да видя ще унижават ли моя герой или просто набързо ще го довършат.
Най-много ми харесва как ме убиват в „Големият Лебовски“ – много неочаквано.
Дори след като вече бях изиграл няколко роли в киното, моята основна работа си оставаше в пожарната. Работех в пожарна бригада и това означаваше, че след като пристигнем на мястото, на мен именно се падаше да размотавам маркуча.
„Бар за безделници“ (режисьорският дебют на Бушеми. – Бел. Ред.) – Това е филм за моя живот. Майка ми, например, просто го хареса. А баща ми каза, че това е шедьовър.
Ако си снимал поне един филм, това вече е достатъчно, за да умреш, усмихвайки се. Но аз искам да умра, смеейки се с цяло гърло.
Обърквам се, когато влизам в монтажната и слушам как монтажистът и художникът говорят за нюансите на зеленото в новия филм.
Винаги съм уважавал режисьорите, които могат да си изкарват прехраната само с режисьорска работа.
Мога само да повторя думите на Хичкок: за да заснемеш хубав филм, са ти нужни три неща – сценарий, сценарий и сценарий.
Не е важно откъде се взема вдъхновението, поне докато неговите плодове те устройват.
Винаги съм искал да ме осинови Робърт Олтман. Спомням си, че когато се снимах при него в „Канзас Сити“, той ми каза: „Знаеш ли, никак не ми пука дали филмът ще изкара и 10 цента. Успехът е това, което самият ти разбираш под тази дума.“
Добрият зрител винаги си е добър зрител. Дори да имаш само шестима.
Тарантино и Коеновци много си приличат. Те охотно ще ви изслушат, ще кимнат и ще направят така, че на всеки, който е на площадката, да му се струва, че взема участие в създаването на филма. Но след това все пак ще го направят по своему.
Светът е несправедлив. В затворите, например, на практика никога не прожектират филми за затвори. Особено ако в тях има сцена на бягство.
Винаги ми е харесвало, че съм се родил в петък, 13-и.
Веднъж срещнах Мики Рурк. Стиснахме си ръцете и изведнъж той казва: „Знаеш ли какво, никога не се обличай като педал, ако отиваш на летището в Лос Анджелис.“ Отговарям му: „Добре, Мики, разбрах те.“, а той казва: „Не бе, момче, казвам това на себе си.“
Не обичам актьорите да казват, че тяхната работа не е само умението да научат и изиграят ролята. Тогава, дявол го взел, каква им е работата?
В парите не ми харесва само едно – това как те променят хората. Както ми се струва, по-ефективно от рака.
Не съм пял много често за някого. Честно казано, въобще никога.
Винаги съм искал да узная какво виждат слепите в сънищата си.
Какво още мога да кажа?
Привет на всички, аз съм Стив.
